Независимо дали разполагате с малко дворче, голяма градина или дори само с тераса, тези растения ще Ви помогнат да запазите уединение – оформете ги по свое желание и вкус в зелен плет, който ще играе ролята на естествена стена срещу любопитните погледи на съседите или горещите слънчеви лъчи.


1. Чемшир



Класически избор за жив плет, чемширът е лесен за оформяне и поддръжка. Височината на плета зависи от Вашето желание – можете да подрежете растението сравнително ниско, за да оформите своеобразна оградка или да го оставите да порасне по-нависоко, за да се превърне в зелена стена.

Латинско наименование: Buxus


2. Абелия (хибридна)



Абелията привлича пеперудите в градината с аромата на своите тромпетовидни цветчета. Лъскавата зеленина на растението може да се оформи в красива ограда, която ще изпълни градината Ви с цвят и аромат през цялото лято. Храстът обикновено достига до височина 1-2 метра, но Вие можете да го поддържате по-нисък, като го подрязвате редовно.

Латинско наименование: Abelia x grandiflora


3. Гиналски клен (кленов амур)



Този вид кленово дръвче е по-малко от обикновения клен – то може да се отглежда като такова или да се оформи в голяма естествена ограда. През есента листата на дръвчето придобиват невероятен червеникаво-оранжев оттенък.

Латинско наименование: Acer ginnala


4. Кисел трън



Този ярък храст притежава остри трънчета, които го превръщат в почти непроходима бариера в двора или градината, с височина 1 до 2 м. Растението може да се намери в разнообразие от цветове на ярко обагрените листа – жълто-зелено, зелено, бургунди и червено, които есента се трансформират в златисто, оранжево и яркочервено.

Латинско наименование: Berberis


5. Японска дюля



Освен практично за оформяне на жив плет, дръвчето е и много ароматно - когато разцъфне с големите си нежнорозови цветчета, то се превръща в акцент на екстериора. Японската дюля представлява всъщност по-скоро храст, достигащ до височина 2 до 3 метра. Някои разновидности цъфтят не само през пролетта, но и наесен.

Латинско наименование: Chaenomeles


6. Лъжекипарис



Това деликатно вечнозелено дръвче расте много бавно и обикновено достига височина до 2 метра за около две десетилетия. То обаче може да порасне и до 6 метра, ако не бъде оформяно и поддържано редовно.

Латинско наименование: Chamaecyparis pisifera


7. Хвойна



Хвойната е едно от най-гъвкавите вечнозелено растения – тя съществува и в ниски разновидности, които създават красив зелен килим, и в храстовидна форма, която може да се оформи в жив плет. Растението е лесно за оформяне в желаната форма и образува гъста вечнозелена ограда.

Латинско наименование: Juniperus


8. Лигуструм (птиче грозде)



Цветчетата на този устойчив на засушаване храст са дребни и ароматни, и се струпват на края на клонките под формата на гроздове (откъдето идва и името му). Плодовете му са дребни и в тъмен оттенък – те се задържат и през зимата, и са отровни за хората. Листата му са в ярки жълто-зелени нюанси, а самото растение достига височина до 3-3.5 м. Ако не се подкастря, лигуструмът придобива от само себе си формата на ваза, но същевременно се поддава лесно на оформяне в желаната конфигурация.

Латинско наименование: Ligustrum x vicaryi


9. Олеандър



Олеандърът достига височина 3.5-4.5 м и е устойчив на засушаване, горещина, вятър и замърсяване на въздуха. Тъмнозелените му листа оформят чудесен фон за пищните му цветчета, обагрени в ярки нюанси на розовото, прасковеното и червеното. Всички части на храста обаче са отровни, затова той трябва да се засажда внимателно и далеч от животни и малки деца.

Латинско наименование: Nerium


10. Османтус



Най-ефектната част от османтуса са неговите листа, обагрени в зелено и бяло, с интересна назъбена форма. На вид растението напомня зелениката и расте много бавно, достигайки височина до 4.5 м. Ако се оформя редовно, османтусът може да се превърне в красива зелена стена.

Латинско наименование: Osmanthus


11. Пираканта



Още едно вечнозелено растение (макар и само при по-мек климат), което е особено подходящо за оформяне върху дървена градинска решетка или като жив плет. Храстът цъфти с дребни бели цветчета през пролетта, а през лятото оформя ефектни оранжеви плодчета, събрани на гроздове.

Латинско наименование: Pyracantha


12. Корейски люляк



Една от най-лесните за отглеждане разновидности на люляка достига до височина до 2.5 м и цъфти с ароматни пурпурни цветчета. Освен това храстът е устойчив на брашнестата мана – една от най-разпространените болести по растенията.

Латинско наименование: Syringa meyeri


13. Тис (хибридна форма)



Тисът се адаптира лесно към места с повече сянка или слънце, и е много гъвкав по отношение на отглеждането, като единственото условие е почвата да е с добър дренаж. На височина това вечнозелено растение достига между 3 и 12 метра, но се поддава чудесно на оформяне в желаните форми и на желаната височина.

Латинско наименование: Taxus


14. Туя



Високата и стройна туя е особено подходяща за оформяне на градина в официален стил. На височина тя достига 3-4.5 м. и е лесна за оформяне в жив плет или зелена стена.

Латинско наименование: Thuja


15. Калина



Калината е широко разпространена из нашите ширини – тя е лесна за отглеждане и оформяне. Пролетта храстът разцъфва с ароматни бели цветчета, а лятото образува ефектни сини плодчета. Есенно време листата на калината придобиват ярки жълти, червени и червеникаво-лилави нюанси.

Латинско наименование: Viburnum dentatum 'Blue Muffin'

Източник: bhg.com