Всички посочени цени са с ДДС. За търговци и по-големи количества има отстъпки. За повече информация моля свържете се с нас.
Отговорили сте на всички въпроси
Резултати
Начало -
Люляк - храст с любим и познат на всички аромат
Люляк - храст с любим и познат на всички аромат
Люлякът е растение познато на всички - като кокичето, розата, маргаритата… Ароматът му е един от най-популярните цветови аромати, широко използван в парфюмерията. Обагреността е най сложният момент при описването на цветовете на това растение. По- точно, обикновените видове люляк, са тези, които заслужават повече внимание, отколкото останалите видове. Само той притежава цвят в чист вид. Срещаме го много често в градските паркове, по селските огради и ни се струва, че расте тук от много отдавна. Истинската му родина са планинските области на югоизточна Европа. Съществуват няколко центъра за селекция на люляк в САЩ, Канада, Русия. Създадени са много забележителни видове - бял, розов, небесносин, виолетов, пурпурен, с големи цветове, обикновени или многокичести. Нюансите са толкова тънки, че да се пречисли един или друг вид към група с определена обагреност, е трудно. При това оцветеността от момента на разпукването на цветните пъпки до прецъфтяването понякога се изменя много силно. На обагреността на цветовете влияят и киселинността на почвата и природните условия. Различно могат да бъдат оцветени пъпките, вътрешната и външна страна на листенцата, по- често и центърът на цветчето. За домашната градина е достатъчно да се разделят люляците по тоновете на обагреност на бели, тъмни и средни с преобладаване на небесносин или розов оттенък или просто светлолилав. В средната полоса на Европа ранните люляци започват да цъфтят в средата на май, късните- в началото на юни. За да се удължи срокът им на цъфтеж в района, в който живеем, трябва да се подбират видове с различни срокове на цъфтеж. Най- рано цъфти зюмбюлоцветния люляк който е хибрид между обикновения и широколистния. Външно почти не се отличава от обикновения. Болшинството от люляците са средно цъфтящи.
Засаждане
Оптималният срок за засаждане на люляка е от средата на август до средата на септември. За да расте и цъфти добре, той трябва да бъде поставен на осветено място, защитено от силни ветрове. Неподходящи са ниските, заблатени и места, които се наводняват рано на пролет. Почвата трябва да бъде умерено влажна и плодородна, а това са черноземните и пясъчливо-глинестите, наторени с органични и минерални торове / рН 6-7/. Лююляковите храсти се засаждат на 1,5 м един от друг. В нормални почви дупките се копят според размера на кореновата система, а на неплодородните тя трябва да е по-голяма, кото се запълва с предварително подготвен субстрат от органичен тор, дървесна пепел, суперфосфат и почва от повърхностния слой. Полива се обилно и се наторява с огнил оборски тор.
Грижи
Грижите за люляка не са сложни и се свеждат до три основни мероприятия – резитба, подхранване и обработка около стъблата на храста. Резитбата се извършва на пролет, преди началото на сокодвижението. Режат се слабите, вътрешните, счупените, кръстосаните филизи и прецъфтелите кичури. Ако растението вече цъфти и филизенето е много слабо, трябва да се подмладява, като последователно се режат най-старите стъбла. През две-три години след прецъфтяване се тори с фосфорни, калиеви и азотни торове. Почвата около стъблата на храста не трябва да се прекопава, защото кореновата система на люляка се разполага повърхностно и лесно с е поврежда. Само се наторява с полуогнили листа, дървени стърготини и угнил оборски тор. През първата година се полива редовно, а след това само при суша.
Размножаване
Културните форми на люляка са сложни хибриди и при размножаване със семена не се възпроизвеждат напълно видовите признаци. Размножава се само вегетативно. Най-надежния начин за размножаване на люляка е присаждане чрез калем. Използват се за подложки семенници от обикновения люляк. Трябва да се знае, че цветоносните пъпки се намират на върха на миналогодишните филизи и за това не трябва да се режат. Най-надежният начин е чрез отводка. Много е вредно кършенето /чупенето/ на цветните клонки. Преди всичко чрез получените рани може да проникне инфекция, но се нанася вреда и на цъфтежа през следващата година. Филизите, на които се появават цветоносните пъпки израстват заедно със съцветия и се унищожават заедно с тях. При подмладяване на присадените люляци много ниското рязане е опасно, тъй като може да се среже присадката. В този случай се подрязват стъблата над определени разклонения.
източник: www.farmer.bg
Засаждане
Оптималният срок за засаждане на люляка е от средата на август до средата на септември. За да расте и цъфти добре, той трябва да бъде поставен на осветено място, защитено от силни ветрове. Неподходящи са ниските, заблатени и места, които се наводняват рано на пролет. Почвата трябва да бъде умерено влажна и плодородна, а това са черноземните и пясъчливо-глинестите, наторени с органични и минерални торове / рН 6-7/. Лююляковите храсти се засаждат на 1,5 м един от друг. В нормални почви дупките се копят според размера на кореновата система, а на неплодородните тя трябва да е по-голяма, кото се запълва с предварително подготвен субстрат от органичен тор, дървесна пепел, суперфосфат и почва от повърхностния слой. Полива се обилно и се наторява с огнил оборски тор.
Грижи
Грижите за люляка не са сложни и се свеждат до три основни мероприятия – резитба, подхранване и обработка около стъблата на храста. Резитбата се извършва на пролет, преди началото на сокодвижението. Режат се слабите, вътрешните, счупените, кръстосаните филизи и прецъфтелите кичури. Ако растението вече цъфти и филизенето е много слабо, трябва да се подмладява, като последователно се режат най-старите стъбла. През две-три години след прецъфтяване се тори с фосфорни, калиеви и азотни торове. Почвата около стъблата на храста не трябва да се прекопава, защото кореновата система на люляка се разполага повърхностно и лесно с е поврежда. Само се наторява с полуогнили листа, дървени стърготини и угнил оборски тор. През първата година се полива редовно, а след това само при суша.
Размножаване
Културните форми на люляка са сложни хибриди и при размножаване със семена не се възпроизвеждат напълно видовите признаци. Размножава се само вегетативно. Най-надежния начин за размножаване на люляка е присаждане чрез калем. Използват се за подложки семенници от обикновения люляк. Трябва да се знае, че цветоносните пъпки се намират на върха на миналогодишните филизи и за това не трябва да се режат. Най-надежният начин е чрез отводка. Много е вредно кършенето /чупенето/ на цветните клонки. Преди всичко чрез получените рани може да проникне инфекция, но се нанася вреда и на цъфтежа през следващата година. Филизите, на които се появават цветоносните пъпки израстват заедно със съцветия и се унищожават заедно с тях. При подмладяване на присадените люляци много ниското рязане е опасно, тъй като може да се среже присадката. В този случай се подрязват стъблата над определени разклонения.
източник: www.farmer.bg
1